От Еклисиаст и Още

У дома докладът за работата ми в чужбина бе приет от борда студено. Отношение на завист имаше към всеки на който официално е било гласувано доверие да посети Запада и вероятно се чудеха защо още не съм назначен някъде на търговска кариера в чужбина. Цялата им нагласа бе да използват сътрудничеството за да придобият ноу-хау и технологии без да дадат нещо в замяна. Страната все още си сътрудничеше с тоталитарни режими като този в Северна Корея и Ирак под ръководството на Садам Хюсеин. Това се случваше въпреки всички прокламации на Горбачов за демонтиране на злото на комунизма. Как да го демонтираме, без да имаме правилните партньори и клиенти? Намирането на правилните клиенти изискваше реална политическа преориентация, без лицемерие. Реших да откажа да работя по тези проекти и да се върна в Манчестър. Но това би застрашило проектите, които все още вървяха там с други хора. За това ми желание бях принуден да се оттегля от поста си и така останах без работа.

След падането на режима висшите мениджъри, свързани със стария режим, се опитваха да се отърват от хора, които не показват необходимото ниво на лоялност към тях, за да могат да запазят позициите си. Никой не се интересуваше от уменията, знанията и опита на толкова много образовани хора, които бяха уволнени. Трагедията на нацията бе, че тези умения наистина вече не бяха полезни в разпадащата се централно планирана икономика, която не бе в състояние да се преструктурира и функционира. Високопоставените чиновници бързо се промениха от комунисти в ‘социалисти’ и ‘демократи’, прегръщайки лозунга на перестройката на Горбачов. Управлението на промяната чрез преструктуриране и гарантиране на подходяща социална сигурност за съкратените хора, обаче бе с нисък приоритет. Мениджърите на държавни компании и институции бяха заети да приватизират предприятия или да оцеляват на позициите си при сътресенията. Сега, начело на СССР, Горбачов планираше да промени една империя на злото чрез визията на Пражката Пролет от 60-те години на миналия век: комунизъм с човешко лице. Но бе твърде късно. Изтокът вече се нуждаеше от трансформация, а не от козметични поправки.

Отминаха годините на екзалтация, когато ядрената енергия, изследването на космоса и компютърните технологии привидно доказваха, че освободената сила на човешкия разум сама е в състояние да победи силите на природата и да покори злото в обществото. Комунистическата тоталитарна държава, която някога претендираше да гарантира работни места и да задоволи всичките ни основни нужди на съществуване, сега се отказваше от тези обещания. Марксисткото пророчество, че премахването на частната собственост ще доведе до изобилие от материално богатство, равенство и братство, общество на съвършена хармония, се оказа заблуда. Частното предприятие и личният интерес сега бяха върнато обратно. „Да живее егоизма!“.

Знаех, че има само няколко места в нашия индустриален сектор, където можех да работя, и всички те съкращаваха хората. Знаех, че трябва да бъда гъвкав и да се подготвя за промяна на професионалната ориентация, но къде бяха работните места? С помощта на приятели успях да намеря чуждестранна консултантска компания, която помагаше на американците да изнесат тяхното производство на електроника в Съветския съюз. Помолиха ме да създам офис в София.

Това беше рискован и труден бизнес. Единствените средства за комуникация от България до огромната империя от другата страна на Черно море, страна, напълно затворена за света доскоро, бяха телефонът и телексът. Факсът току-що беше въведен, но малко предприятия в Русия го използваха. Единственото надеждно комуникационно устройство в офиса ми в София бе телексът. Телексите работеха през телефонната мрежа като използваха специален електроимпулсен протокол и тогава бяха много разпространени в държавните предприятия. Моят бе красива стара немска електромеханика с печатно устройство, клавиатура и четец на перфорирана хартиена лента, в отлично състояние. Изпаднах в умиление.

Когато линиите работеха, имах късмета и да говоря с някого по телефона, но акцентът си не можех да прикрия- чужд или грузински в най-добрия случай. Често се сблъсквах с железни гласове, не много окуражителни или дори заплашващи, че довеждам чужденци, за да "експлоатират руснаците и да крадат ресурсите им". Най-многото, което можеше да се постигне, бе да организирам ненадеждни срещи и това бе всичко. Останалото трябваше да се направи, след като пропътуваме хиляди километри в неизвестното. Това, което направи живота по-лесен, бе фактът, че руската технология загиваше и те силно се нуждаеха от модерно оборудване за сеизмични проучвания на нефт и газ. Американците предлагаха съвместно предприятие за производство на авангардна теле метрична електроника със фото волтови панели. Но трябваше да преминат към руска електроника.

По това време Борис Елцин бе в опозиция на Горбачов, а икономическата политика бе нестабилна и се променяше всеки ден. След страшен период на безработица, първият в живота ми, да имам работа изглеждаше твърде хубаво, за да повярвам. Моят опит обаче бе изцяло в областта на цифровите компютърни схеми, а работата изискваше и известни познания в областта на съвременната аналогова електроника. За щастие, всичко, което ме помолиха в началото, бе да използвам офиса, който направих в София, за база да организирам срещи и да превеждам за тях на руски език. На американците винаги им се предлагаха местни преводачи от руснаците, но те ме имаха като тяхно доверено лице. Съществуващите им руски клиенти помогнаха с контакти към други обекти, които според тях бяха подходящи за евентуално внедряване на американския продукт.

На едно от местата, където бяха закупили американската система, младите момци ми се усмихваха, намигваха и шепнеха, че вече са свършили работата. Те бяха намерили заместители на почти всички компоненти в производствения списък, с местно произведени. Казах си: "О, ясно, реверсивно инженерство. Много ни бива в това, нали? " и им се усмихнах и аз. Те ми изглеждаха надеждни и реших, че за мен нямаше нищо техническо за правене там. Така или иначе не бих могъл да свърша по-добра техническа работа след години опит като пряк мениджър и администратор но изцяло в областта на цифровите технологии. Просто трябваше да се уверя, че диалогът върви и че двете страни се разбират в детайли, като правех проверки тук и там.